Награда за литературен превод „Виктор Пасков“:
Кратък списък

Заглавията, класирани в краткия списък на пилотното издание на конкурса за наградата за литературен превод „Виктор Пасков“, са:
 

• „Макс и Мориц“ от Вилхелм Буш, в превод от немски на Любомир Илиев (Издателство „Лист“)

„Макс и Мориц“ разказва историята за малките пакостници Макс и Мориц е позната на поколения деца по целия свят. В България е особено популярна, защото се изучава и в училище. Двамата подлудяват с лудориите си своите съседи и често пакостите им са доста жестоки. Такъв е и отговорът на възрастните, които се опитват да ги превъзпитат, но не успяват.

Журито за превода: Преводът на Любомир Илиев е възхитителен. Пренасянето на оригинала в мерена реч е майсторски изпълнено, много добре са приложени българизми и различни регистри, предадени са успешно дори езикови шеги.
 

• „Последен ход“ от Мануел де Педроло, в превод от каталонски Нева Мичева (Издателство „Ерго“)

Сборникът съдържа седем фантастични разказа от 70-те години на ХХ век: андроидите, пришълците от космоса, постапокалиптичните видения, пътешествията през времето, опитите за световен контрол и останалите теми са колкото изобретателна литература с богат език и запомнящи се образи, толкова и безкрайно актуална покана за разговор за справедливостта, емпатията, смисъла на битието, диктаторския нагон, възможностите за съвместен живот въпреки различията.

Журито за превода: Преводът на Нева Мичева е забележителен. В него се наблюдава умело боравене с езика, взети са много добри творчески решения при игрите на думи, реалиите и непреводимите моменти, без самоцелно оригиналничене. Разказите се четат с изключителна лекота, стилът е жив, въздействащ и умело пренесен в българската езикова и културна среда.
 

• „Стълбата на Яков“ от Людмила Улицка, в превод от руски на Ася Григорова (Издателство „Колибри“)

Романът проследява живота на рода на Яков Осецки в Русия през периода 1911-2011. Героите Яков и Маруся, Нора и Тенгиз, Юрик и Лиза преживяват любовта и раздялата, успеха и провала, войната и мира, интелектуалния разцвет и сталинските лагери, за да стигнат до трудно завоювания душевен покой. „Стълбата на Яков“ е базирана на писмата на репресирания дядо на писателката. Людмила Улицка публично осъжда инвазията на Русия в Украйна. Върху книгите ѝ е наложена възбрана, заплашват я съдебни процеси.

Журито за превода: Преводът на Ася Григорова е отличен. Спазени са тонът и регистърът със забележителна точност. Преводачката умело борави с политико-историческа фактология и осигурява контекст на читателя, което позволява на читателя да се наслади на предизвикателния наратив, сътворен от авторката и на красивия език, осигурен от преводачката.
 

• „Титан“ от Сергей Лебедев, в превод от руски Денис Коробко (Издателство „Кръг“)

Съветският и постсъветският свят, с неизказаното си изобилие от престъпления, са естествен хабитат за призрачни сюжети. В сборника си „Титан“ Сергей Лебедев е създал нов жанр, в който ирационалното е инструмент за преодоляване на смъртоносните последствия от историческото, реалното зло. Подобно на световнопризнатите му романи, единайсетте разказа в тази книга дават думата на реликви, места, животни и лица в търсене на справедливост за бурното минало, наситено с непрекъснато и неназовано зло и наследено от съвремието.

Журито за превода: Преводът на Денис Коробко предава по отличен начин живия, образен и емоционално наситен език на автора. Благодарение на изключителното езиково майсторство и отличното владеене на български език, както и на усета към стилистичните нюанси, преводачът успява да съхрани ритъма, звученето и богатата метафорика на оригинала.
 

• „Херкулес“ от Миленко Йергович, в превод от хърватски Рада Шарланджиева (Издателство „Ерго“)

Романът „Херкулес“ разгръща темите за стереотипните омрази и езика на омразата, които прегазват човешкия морал и ни захвърлят в спиралата на реалното зло, локално и глобално, в което, благодарение на собствената си злоупотреба с идеологии и технологии, днес всички живеем. Действието се развива в три паралелни пласта и три географски и мирогледни свята, преплетени в гордиев възел. Романът развива документално-фантазна история за едно нежелано бъдеще, в което елитите и народите трябва да обуздаят нагона си към национализми и фашизми.

Журито за превода: В превода си Рада Шарланджиева съумява да намери начин за предаване на съдържанието и културните специфики, на които авторът е поставил акцент, служейки си със смислови еквиваленти, които звучат убедително и разбираемо на български. Тя успява да улови цветовете на оригиналния изказ и да запази ироничното звучене, което минава както през стила, така и през построяването на отделните образи.

— — — — — — — — — — — — — — 

Следващият етап на конкурса е обявяване на победителя, като наградата ще бъде връчена на 10 септември – рождения ден на Виктор Пасков, а на 9 септември в Къща за литература и превод предстои дискусия с преводачите с водещ Стефан Русинов.

Целта на наградата за литературен превод „Виктор Пасков“ е да отличи текстове, които свидетелстват за отлично владеене на българския език във всичките му изразни способности, кохерентност на превода, както и за етичен подход към оригиналния текст – към ритъма, езика/езиците, регистрите, историчността, образите и световете му.

Наградата за превод „Виктор Пасков“ е инициатива на Мари Врина-Николов и Къща за литература и превод в партньорство с Магистърска програма „Преводач-редактор“ на Софийския университет. Връчва се с подкрепата на програма „Култура“ на Столична община.