Работилницата „Практически и артистични подходи към превода“
Разказана от преводачката Димана Митева 

На 22.02.2025 г. в рамките на проекта CELA се проведе работилницата за писатели и преводачи „Практически и артистични подходи към превода“ под менторството на Надя Радулова, Габриела Манова и Румен Павлов. Тя имаше за цел нагледно да покаже как преводът на художествена литература може да бъде подпомогнат чрез различни творчески похвати. След кратко теоретично въведение, уъркшопът се фокусира върху практически упражнения, в които използвахме и експериментирахме с техники, които ни разкриха възможни различни четения на прозаични и поетични текстове.

Оказа се не толкова лесно да излезеш от ролята, в която се чувстваш удобно и да се опиташ да претвориш чужд текст, да измисляш, реструктурираш, да променяш идеи и предназначения. Ние преводачите сме свикнали да се опитваме да препредадем максимално точно историческия период, мястото, атмосферата и обстоятелствата, но не и да адаптираме гледни точки и гласове спрямо различни ситуации и изисквания.

Различните техники, които приложихме, като стилизиране, запазване или промяна на идеите и целите на изворния текст, са полезни от гледна точка на експеримента и играта с думите, с изследването на възможностите на различните похвати и фигури, към които преводачът обикновено не посяга поради липса на време или навик. Дори след работилницата продължавам да се замислям и да се убеждавам, че има полза от подобни занимания – не само като умствена заигравка, но и натрупване на известен опит и практика за боравене с тези методи.

Всички упражнения разшириха моя кръгозор, като все още си поставям въпроси от всякакво естество – от това доколко нивото ми на владеене на английски е достатъчно (не само за да разбирам, но и да участвам в творчески занимания), през това чета ли достатъчно поезия (да, но каква – само съвременна ли – вероятно трябва да се насоча и към класическа), до познатия въпрос дали всеки преводач тайно иска да бъде и писател. За предизвикателствата, които не поемам – четене пред огледалото, някой друг да чете моя превод пред мен, аз да чета пред някого. Колко време отделям за допълнителни и съпътстващи превода дейности – четене, слушане, теория, критика и неизбежния извод – със сигурност не е достатъчно и трябва да чета още и още...

Особено вълнуваща беше задачата за превод и адаптация с думи или звукоподражание на птича песен. Фактът как интонацията и ритъмът могат да променят изживяването и опитът това да се предаде върху хартия, ми припомниха колко е приятно предизвикателството да превеждам.

Другото упражнение, което беше много увлекателно и ново за мен, беше възстановяването на липсващи части при превода – не само на думи, но и на цели пластове от смисъл. Изследователската работа на преводача, разпознаването на скритите цитати и търсенето на хипотекста – всичко това въз основа на кратко стихотворение. Как да предадеш това, което го няма? Всички смислови наслоения, които една култура носи в себе си, без да изпуснеш най-важното?

Работата с останалите преводачи, участващи в проекта, също беше приятна и интересна. Като хора, които работят предимно в усамотение, рядко имаме възможност да се учим и от езици, с които нямаме пряк досег. Обмяната на идеи беше полезна, а дори самото осъзнаване как всеки от нас възприема текстовете по свой начин, подчертава нуждата от подобни форуми и платформи, за да можем в качеството си на писател или преводач да разширяваме своите познания и поглед. Получи се продуктивна дискусия, която излезе извън рамките на сухата размяна на въпроси и отговори. Допадна ми, че разглеждахме решенията от няколко гледни точки и така нямаше момент на скука, а лекторите успяваха да задържат вниманието ни като се адаптираха динамично спрямо участниците и езиковите комбинации, с които работим.

И да завърша със специална благодарност към лекторите Надя Радулова, Габриела Манова и Румен Павлов, че споделиха с нас част от опита си и техните гледни точки спрямо творческия процес, както и към организаторите от фондация „Следваща страница“ – Адрияна Панева и Юлия Рафаилович за творческия и изключително ползотворен ден.

Димана Митева е преводачка от сръбски, хърватски и словенски на български език. Завършва Славянска филология в Софийския университет със специалност сръбски и хърватски език, сръбска, хърватска и словенска литература. Занимава се основно с превод на художествена литература. Авторка е на преводите на български на хърватските романи „Три“ (2017) на Драго Гламузина, „Календарът на маите“ (2015) на Зоран Ферич, романа за деца „Пробудени камбани“ (2014) на Соня Зубович, романа на Младен Ломпар (Черна гора) „Триптих от националната библиотека“ (2013) и на „Твой син Хъкълбери Фин“ (2020) на Беким Сейранович (Босна и Херцеговина).

— — — — — — — — — — — — —
CELA е европейска програма за развитие на таланти, която предлага възможност на литературни творци от Европа да работят върху своята (международна) мрежа и да развиват професионалните си литературни умения. Те споделят своите истории, създават нови произведения и се свързват с литературната индустрия и европейската публика.

Проектът е съфинансиран от програма „Творческа Европа“ на Европейския съюз и от Национален фонд „Култура”.