|
Кои са българските преводачи, които ще участват в международния проект за развитие на таланти CELA
|
|
Бриджит Манкузо, Даяна Гоцова, Димана Митева, Евгения Генева, Елена Димитрова, Елисавета Манолова Масиел, Жанет Ангелова, Ивана Пенева, Катерина Стоянова и Цветомира Младенова ще участват в проекта CELA - Connecting Emerging Literary Artists.
През следващите три години и половина преводачките ще бъдат част от изграждането на европейска литературна мрежa, която свързва изгряващи преводачи и писатели от 11 европейски страни. Българските преводачки ще работят заедно с писателите от CELA върху преводите на откъси от техни произведения от италиански, украински, словенски, полски, нидерландски, румънски, испански, чешки и сръбски на български език. Прочетете повече за тях:
Бриджит Манкузо е родена в Италия. Завършила е немска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, по време на следването си преподава немски език на различни нива. В момента е част от магистърската програма „Преводач-редактор“ с немски и италиански език. Авторка е на няколко рецензии, публикувани в „Литературен вестник“, също и на преводи от италиански и немски език. Участвала е в проекта „Адам и Ева To Date“ с творчески разказ.
Даяна Гоцова е родена в София. В момента е студентка по Славянска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Проявява задълбочен интерес към чуждите езици от ранна възраст. Активно се занимава с преводи от украински на български и обратно.
Димана Митева е родена в Русе. Завършила е Славянска филология в Софийския университет със специалност сръбски и хърватски език, сръбска, хърватска и словенска литература. Занимава се основно с превод на художествена литература. Авторка е на преводите на български на хърватските романи „Три“ (2017) на Драго Гламузина, „Календарът на маите“ (2015) на Зоран Ферич, романа за деца „Пробудени камбани“ (2014) на Соня Зубович, романа на Младен Ломпар (Черна гора) „Триптих от националната библиотека“ (2013) и на „Твой син Хъкълбери Фин“ (2020) на Беким Сейранович (Босна и Херцеговина).
Евгения Генева е родена в Хасково. В момента е студентка в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, специалност Славянска филология. Обучението ѝ е насочено главно към модерните славянски езици и по-специално към полския език. Евгения печели две втори места за превод на проза и поезия от полски на български език през 2023 г. и второ и трето място в същите категории през 2024 г. в преводаческия конкурс „Трансформации“, организиран от ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“.
Елена Димитрова завършва Приложна лингвистика с немски и нидерландски и немска филология във Великотърновския университет, където от 2003 г. до 2020 г. е асистент към катедра „Германистика и нидерландистика”. От 2007 г. се занимава с литературен превод от немски език. Носителка е на стипендията „Schritte” на Фондация „С. Фишер” (2013), участва в Международната среща на преводачите на немскоезична литература на Литературния колоквиум Берлин (2016 и 2024). От 2020 г. насам работи като преводач на свободна практика, през 2021 г. публикува първите си преводи от нидерландски език. Живее и работи във Велико Търново.
Елисавета Манолова Масиел е университетска преподавателка по Нидерландски като чужд език и преводачка на свободна практика. Има магистърска степени по Немска филология и Нидерландски език и специализация по писмен и устен превод от СУ „Св. Климент Охридски“, където е завършила и магистърска програма по интеркултурни изследвания. Била е гост-изследовател в Университет Карл Франценс в Грац, Австрия и в Свободния университет в Брюксел, Белгия. Елисавета е сценаристка и режисьорка на документалния филм „Лунен сладкиш“, посветен на китайските мигранти в България, в сътрудничество с Център за култура и дебати „Червената къща“, София.
Жанет Ангелова е родена на остров Крит в Гърция. В момента учи в Софийския университет, специалност Балканистика. През годините Жанет е учила английски, френски, гръцки, турски, цигански, сръбски, румънски, албански, руски и португалски език. Винаги е имала интерес към литературата.
Ивана Пенева е преводачка и преподавателка. Работи с испански и английски. Има бакалавърска степен по „Сравнителна литература“ от Университета в Гранада, Испания и е завършила магистърската програма „Преводач-редактор“ към СУ „Св. Климент Охридски“ с испански и английски език. Носителка е на голямата награда на конкурса-работилница за литературна критика „13 века България“ (2022), печели второ място на конкурса за превод, организиран от Съюза на преводачите в България и ИК „Колибри“ (2017). Има издадени преводи в издателство „Ентусиаст“ и списание „Съвременник“. Занимавала се е с превод и на официална документация за Европейската комисия.
Катерина Стоянова е родена в София, завършва НГДЕК „Св. Константин-Кирил Философ“ и продължава обучението си в СУ „Св. Климент Охридски“ в специалност „Славянска филология“ с профил чешки език. По време на следването си, Катерина задълбочава интереса си в областта на литературния превод и участва в няколко преводачески конкурса. През 2023 г. дебютира като преводач с романа „Тихи години“ на съвременната чешка писателка Алена Морнщайнова. Понастоящем Катерина е докторантка по чешки език в Софийския университет.
Цветомира Младенова e завършила Софийски университет "„Св. Климент Охридски“ със специалност Славянска филология със сръбски и хърватски език и литература. Участвала е в различни езикови семинари и студентски обмени в Сърбия, Хърватия и Словения. Цветомира има опит в превода и изработката на субтитри за филми и в превода на продукти и продуктови описания. Два пъти е участвала в Есенното студио за литературен превод на Къщата за литература и превод.
— — — — — — — — — — — — —
CELA е европейска програма за развитие на таланти, която предлага възможност на литературни творци от Европа да работят върху своята (международна) мрежа и да развиват професионалните си литературни умения. Те споделят своите истории, създават нови произведения и се свързват с литературната индустрия и европейската публика.
Проектът е съфинансиран от програма „Творческа Европа“ на Европейския съюз и от Национален фонд „Култура”.
