Гергана Гълъбова, Екатерина Петрова и Невена Митрополитска ще участват в първия цикъл на проекта CELA - Connecting Emerging Literary Artists.
През следващите 18 месеца трите изгряващи авторки ще бъдат част от изграждането на европейска литературна мрежа, ще участват в междунарoдно фестивално турне и интензивна семинарна програма, заедно със 165 литературни творци от 11 европейски страни.
Писателките ще работят и с литературни преводачи върху преводите на откъси от техните произведения на езиците на проекта — испански, италиански, украински, полски, нидерландски, сръбски, словенски, чешки, румънски. Прочетете повече за авторките и книгите им:
Гергана Гълъбова завършва Английска литература с творческо писане в Голдсмитс, Лондонски университет и магистърска програмата Преводач-редактор в Софийски университет „Св. Климент Охридски”. В момента е докторант в катедра Теория на литературата в Софийски университет „Св. Климент Охридски”. Нейни текстове и преводи са публикувани в редица списания, вестници и антологии, последната от които „От авторите и читателите — За книгите и четенето”. През 2021 г. печели голямата награда на 43-ия Национален студентски литературен конкурс „Боян Пенев”, а през 2022 г. излиза дебютният ѝ сборник с разкази „Вода за гледане“. Гергана е главен редактор на културната медия АртАкция.
„Вода за гледане“
Колибри, 2022
Жена вижда морето за първи път, полароид вади чужди снимки, хора се обезкостяват, за да излекуват нещастието си. В този сборник нито едно събитие не е прекалено тривиално и нито една реалност - прекалено абсурдна. Разказите предизвикват въображението на читателя, като го отвеждат на пътешествие от реализма през абсурдизма чак до сюрреализма. Книга, написана така, че да ви разсмее, просълзи, да ви подтикне да съзирате, сякаш за първи път, ежедневните предмети, листата, себе си, водата за гледане.
— — — — — — — — — — — — —
Екатерина Петрова e автор на художествена документалистика и литературен преводач. Сборникът ѝ „ Нещотърсач: 44 (не)обикновени предмета от близо и далеч“ е издаден от Жанет 45 през 2021 г. Завършила е магистратура по литературен превод в Университета в Айова, a през различни периоди е пребивавала в Кувейт, Минесота, Ню Йорк, Берлин, Лондон, Париж, Прищина, Белград, Скопие, Северна Ирландия и Южна Франция. В момента живее в София, практикува и преподава художествен превод, води рубриката „От дума на дума“ в Тоест и подготвя сборник с есета и фотографии и работно заглавие „Тук & другаде“, посветен на пътуването, превода и принадлежността.
Снимка: Яна Лозева
— — — — — — — — — — — — —
Невена Митрополитска е библиотекарка и автор на три романа: „Анна и планината“ (2015), „Дарът“ (2019) и „По релсите“ (2021). Тя е завършила руска и втора специалност английска филология в СУ „Св. Климент Охридски“ и библиотекознание и информационни науки в Монреалския университет. От 2002 г. живее със семейството си в Канада. Благодарение на опита си в България, Русия и Канада, Невена храни дълбок интерес към въпросите на имиграцията и междуетническите връзки – теми, които се появяват често в нейните творби. През 2022 г. „По релсите“ получи наградата „Перото“ за проза и беше номиниран за наградата „Хеликон“.
Снимка: Анелия Петрова
„По релсите“
Жанет 45, 2022
Старица се взира в миналото си: в безгрижното си детство, в последвалите го жълти звезди, във влака за Треблинка, очакващ я на кюстендилската гара през 43-та, в зрелостта си в народната република и в старостта си в наши дни. Петнайсетгодишната ѝ внучка се бори в Канада с предателството и самотата. Ще намерят ли двете път една към друга? Дали пренесените през десетилетията горчиви уроци ще послужат и днес? Това е историята на едно семейство – в нея има война, гонения и раздяла, но също воля за живот и любов.
— — — — — — — — — — — — —
CELA е европейска програма за развитие на таланти, която предлага възможност на литературни творци от Европа да работят върху своята (международна) мрежа и да развиват професионалните си литературни умения. Те споделят своите истории, създават нови произведения и се свързват с литературната индустрия и европейската публика.
Проектът е съфинансиран от програма „Творческа Европа“ на Европейския съюз и от Национален фонд „Култура”.