Настоящият доклад идва 12 години след изследването „Превод и преход“ (и две години след разширеното му и преработено издание). Тогава се опитахме да проследим как и какви пътища си е проправила литературата ни в превод в първите две десетилетия след 1989, в кое е успяла, в кое не и се опитахме да си отговорим защо.
 
В тоталитарната държава преводната литература (и литературата въобще) има специално място и е обект на централизирана политика. С падането на режима рухват и институциите, които управляват процесите на излаза на българската литература навън. Промените, които настъпват, са дълбоки и поне по две линии: идеологическият фон е вече друг, но също така издаването на литература и литература в превод не е в обхвата на непосредствената държавна власт.

Каква част от българската литература успява да стигне до читатели на други езици, как и защо, са въпроси колкото относими към условията, нагласите, тенденциите и очакванията у нас, толкова и към условията, нагласите, тенденциите и очакванията сред различните другоезични среди, за които се пита. Тези две страни на въпроса са и в постоянна динамика и взаимодействие помежду си, което от своя страна ражда допълнителни условия и ситуации. Тоест, още преди да сме отговорили на най-простия въпрос, към възможните отговори са се прикачили неопределен брой фактори и неизвестни.
 
Заради това, както ще видим към края на настоящия доклад, възможните политики и подходи за подкрепа за успешното включване на българската литература в международния литературен обмен – а и възможните отговори на въпроса какво означава успех в този контекст – са разнородни.

Ключовото наблюдение в предходните изследвания беше, че липсата на стратегии и политики за подкрепа на присъствието на българската литература в международния литературен обмен, е фактор с особена тежест. Тъй като за съжаление оттогава насам нямаме какво качествено различно да разкажем за публичния ангажимент към този сектор, особено ако говорим изключително за далновидни стратегии и политики, този доклад се фокусира именно върху тях: опитваме се да си отговорим какви са възможните механизми за подкрепа на българската литература в превод, както и възможните пътищата, стратегии и участници в комплексната екосистема на международната литературна комуникация и в частност, преводната литература.

— — — — — — — — — — — — — — 

Пълният текст на доклада Българската литература в превод. За една добра бъдеща политика е достъпен тук. 

Автори: Ани Бурова, Биляна Курташева, Владимир Молев, Яна Генова
Главен редактор и концепция: Яна Генова
Редактор: Юлия Рафаилович
Координиращ експерт на изследването: Адриана Стойчева
Дизайн и оформление: Владимир Любенов

— — — — — — — — — — — — — — 

Докладът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ по програма „Програма за възстановяване и развитие на частни културни организации“