Красимир Мирчев и превеждането на смисъл

➡ 15 май, понеделник, 18:30 часа, Къща за литература и предвод, Латинка 12

На 15 май, ден след 20-та годишнина от смъртта му, Къщата за литература и превод ви кани на разговор за Краси Мирчев - за преводите му, на книги, на автори и на идеи; за работата му като издател и редактор, като насърчител, ментор и приятел.

➡ Вижте събитието във Фейсбук

➡ Чуйте интервюто на Силвия Чолева с Валентина Бояджиева в „Артефир“ по БНР Христо Ботев „Памет за преводача Красимир Мирчев“

Краси владееше не само бавното изкуство на превода, но и умението да свързва хората с книгите. Търпението, което преводът изисква, проявяваше и в общуването с другите и чрез него изтънчваше умението да слуша и да разбира.

Красимир Мирчев е превел и представил на български автори като Маргьорит Юрсенар, Албер Камю, Ромен Гари, Емил Чоран, Мишел Турние, Ясмина Реза и др. Автор е и на детската книжка „Вампири. Гундураци. Змей“, на многобройни рецензии, предговори и съставителства.

--
„Има поети, при които ходим да дирим помощ за изпадането си надолу, окуражаване за кикота си, подклаждане на пороците си и отказа от разума. На тях трудно се устоява, те бляскаво обезкръвяват... Има и други, по-труднодостъпни, защото не следват посоката на жлъчта и натрапчивите ѝ видения. Посредници в нашата разпра със света, те ни приканват към съгласие, към усилия върху себе си. Когато сме си дошли до гуша и ние, и жалбите ни, когато тази така модерна мания да се негодува и да се роптае придобие в очите ни порочността на грях, каква утеха е да срещнеш дух, който никога не ѝ се поддава и страни от простащината на бунта като човек от античността, от героичната залязваща античност, сродник на Пиндар и не по-малко на Марк Аврелий от възклицанието: „Всичко, което часовете ми носят, е вкусен плод, о, Природо.“ У Перс звучи една нота на лирическа мъдрост, разкошна литания на съгласието, апотеоз на необходимостта и на изразяването, на съдбата и на словото, както и известно визионерство без най-малкия християнски приглас. „И безродната звезда напредва във висотите на зеленото небе“- нима не би рекъл човек, че чете някой от стиховете на един ведър Апокалипсис? И да изчезне вселената, нищо няма да се изгуби, защото езикът може да я замени. Една дума, една-едничка да оцелее от всеобщото сгромолясване, сам-сама ще успее да се изправи срещу бездната...“

                                                                                                                                 Из „Сен-Джон Перс“ от Е. М. Чоран

--
Събитието се организира в партньорство със Секция „Художествена литература и хуманитаристика“ към Съюза на преводачите в България и е част от годишната ни програма, която се съфинансира от Национален фонд „Култура“ по програма „Едногодишен грант“ - 2022 г.