Справедливо възнаграждение за превод на художествена литература и договори, които отчитат авторския характер на преводаческия труд – това са двете искания, около които до този момент се обединиха над 200 преводачи в отворено писмо до колегите си от книжния сектор и до институциите.

Ние от фондация „Следваща страница“ изразяваме солидарността си с призива на преводачите, защото исканията им са продиктувани от осъзната отговорност и грижа за качеството на превода, българския език и българския читател, новите поколения преводачи.

Ако превеждате художествена литература и бихте желали да подпишете отвореното писмо, може да се присъедините към него чрез коментар в страницата във Фейсбук 10/42: Отворено писмо от преводачи на художествена литература или като изпратете имейл с имената си и езиците, от/на които превеждате, на адрес pismo10.42[at]gmail.com.

По-долу прилагаме пълния текст на отвореното писмо:

Скъпи колеги преводачи, уважаеми издатели,

Новината от последните дни е, че за година храните у нас са поскъпнали с повече от 50%.

Това всъщност не е новина, всеки го е забелязал по джоба си. Инфлацията засяга всички, но най-болезнено се отразява на хората с ниски доходи, каквито, за съжаление, сме и ние, преводачите на художествена литература. Сред нас не е прието да се говори за пари, смята се, че не е bon ton. Та ние служим на Духа, на Литературата! Щастливци сме, защото работим „по любов“.

Да, но в последните десетилетия преводачите на художествена литература в България сме принудени да работим „по любов“ в изключително лоши условия на труд. Ниско заплащане (нерядко твърде разтегнато във времето), кратки срокове за предаване на превода, налагане на договори по поръчка вместо за отстъпване на авторско право, липса на отчетност на продажбите и неподновяване на договорите с издателствата след изтичане на определения срок за отстъпване на правото за разпространение – това са някои от най-често срещаните проблеми. В резултат все по-малко млади хора избират за своя професия художествения превод; постепенно той се превръща в луксозно хоби и се депрофесионализира. Описаните по-горе обстоятелства са причина и най-съвестният преводач да е принуден да работи бързо, под стрес и да не може да поддържа качеството, зад което трябва да застане с името си. Последиците са видими за всички: ниското ниво на превода в голяма част от издаваните у нас книги. Убедени сме, че четящите хора са забелязали тази тъжна тенденция.

Да, щастливци сме, защото работим „по любов“. Но това, оказва се, не е достатъчно... Любовта и отдадеността на професията губят смисъл, когато нямаш възможност да водиш достойно съществуване. И да, има значение дали ще отделиш три и повече месеца, за да преведеш една творба както трябва, или ще я претупаш за месец, за да си платиш сметките (и то само в случай че получиш хонорара си навреме). По-далечните ефекти от всичко това са многобройни: накърняването на авторитета на чуждестранни автори чрез недокрай точни преводи, влошеното качество на преводната литература в цялост, боледуването на съвременния език, стряскащо ниското ниво на грамотността – все неща, за които и преводачите, и издателите, носим отговорност.

Ето затова днес трябва да нарушим добрия тон и да поговорим за пари.

Една проста сметка сочи, че при приетите за нормални тарифи в момента средният доход на преводача на художествена литература при пълна месечна натовареност е по-нисък от минималната работна заплата за 2023 година. Тоест под минималния праг на нормално физическо съществуване.

Тарифите за превод не са актуализирани адекватно от поне десетилетие, независимо от променящия се стандарт на живот, високата инфлация и намаляването на ДДС върху книгите на 9%. Те са далеч под препоръчителните възнаграждения на Съюза на преводачите в България и би трябвало всеки да разбира, че няма как да позволят на преводача да работи със спокойствието, нужно за създаването на качествен превод.

Проблемът със заплащането на преводачите на художествена литература не е само български и е признат на европейско ниво. С цел подобряване условията на труд в Европа, през 2011 г. Европейският съвет на асоциациите на литературните преводачи (ЕСАЛП) изготви Хексалог или Кодекс на добрите практики, в който настоява за справедливо възнаграждение на преводачите, което да им „дава възможност да живеят достойно и да създават превод с добри литературни качества“. Точно така, „да живеят достойно“. Това наше право е подкрепено и от законодателството на ЕС – Директива 790/2019 на ЕП и на Съвета относно авторското право в цифровия единен пазар, която е в процес на транспониране в България, се опитва да се справи с проблема, като постановява „принципа на подходящо и пропорционално възнаграждение“ на авторите (в т.ч. и преводачите).

Уважаеми издатели, скъпи колеги, вярваме, че ни обединява любовта към литературата и професионализма в работата ни. Върху нашите плещи с вас пада отговорността да се грижим за езика си чрез качествени, грамотни и верни на оригинала преводни издания, да предлагаме на читателите качество без компромис в изпълнението, да вдъхваме живот в културната връзка на България със света. За нас съвестното изпълнение на задълженията ни като художествени преводачи е въпрос на професионална чест и смятаме, че е редно трудът ни да бъде подобаващо оценен.

Ето защо ние, долуподписаните, като изразяваме своето уважение към издателите, които държат на качеството на труда на преводачите, с които работят, и им плащат достойно,
открито декларираме, че отсега нататък:

1) ще работим при минимална тарифа от 10 лв./стандартна страница (1800 знака с разстоянията) за превод на художествена проза от чужд на български език;
2) ще работим само с договори, които предвиждат отстъпването на авторското право на преводача за определен срок съгласно Закона за авторското право и сродните му права (за справка вж. типовия договор на СПБ); НЯМА да работим с издателства, които си присвояват авторското право на преводача с т. нар. „договори за поръчка“/възложителски договори по чл. 42 от ЗАПСП.

Уважаеми издатели, скъпи колеги, ако сега не действаме заедно, последствията за литературния превод, за книгоиздаването, за езика ни ще са катастрофални. Само с общи усилия и солидарност можем да постигнем промяна към по-добро за всички ни!