Есенно студио за литературен превод 2022
Къща за литература и превод
15.09.2022 - 01.10.2022

Есенно студио за литературен превод 2022
Фокус балкански езици 

15 - 18 септември | 23 - 25 септември | 29 септември - 2 октомври 2022 г.

                                                                                                „Полезно и вдъхновяващо!“ 
                                                                                                „Специален празник в преводаческия ми календар.“ 

                                                                                                (споделено от участници в Студиото през 2021 г.) 

Четвъртото издание на Есенното студио за литературен превод е насочено към преводачи на художествена литература на български език и е полезно и подходящо както за преводачи, които са  в ранен етап на кариерното си развитие, така и за професионалисти с натрупан опит и публикации.

Програмата включва разнообразни формати: задълбочени практически занимания с преводите на участниците, лекции и дискусии върху ключови проблеми на превода, индивидуални консултации, интересни разговори в кафе-паузите.

По време на модерирани или свободни дискусии, участниците имат възможност да обсъдят похвати и подходи, да получат обратна връзка и ценни насоки от колеги и да обогатят уменията си и разбирането си за изкуството на превода.

Програмата засяга и основни кариерни аспекти на професията на литературния преводач като преводачески договори и права, субсидиране на преводи, успешни стратегии да се общува с издатели и да се промотират нови автори и други.

В рамките на Студиото преводачите обменят опит помежду си, разширяват кръга си от контакти и работят заедно с мотивирани колеги и изтъкнати специалисти в уютната творческа атмосфера на Къщата за литература и превод.

В рамките на тазгодишното Есенно студио за литературен превод 2022 за първи път се проведе първото международно Балканско студио за литературен превод ViceVersa, насочено към литературни преводачи от България и Западните Балкани, които превеждат от български език на езиците на страните от Западните Балкани или обратно – от тези езици на български.

Куратор на програмата на Есенно студио за литературен превод 2022 е д-р Надежда Радулова.

Снимки от Есенно студио за литературен превод 2022:

 

 


Водещи кошери Есенно студио за литературен превод 2022:


Владимир Молев
Владимир Молев е литературен преводач от английски език. Възпитаник на специалност Книгоиздаване на Факултета по журналистика и масови комуникации и на магистърска програма Превод и редактиране на факултета по славянски филологии на Софийския университет. Сред превежданите от него автори са Казуо Ишигуро, Джонатан Франзен, Себастиан Бари, Ричард Фланаган. Носител на награда „Кръстан Дянков“ (2013) и на наградата за ярки постижения на Съюза на преводачите в България (2017).


Мария Змийчарова
Мария Змийчарова работи като преводач от 2004 г. Първоначално прави основно субтитри за кино и телевизия, а в последно време превежда поезия и проза от английски, шведски, датски и норвежки. Сред издаваните или поставяни на сцена нейни преводи са произведения на Уилям Шекспир, Тумас Транстрьомер, Карстен Йенсен, Мортен Стрьокснес, Питър Шафър, Юнас Хасен Кемири, Линда Бустрьом Кнаусгор.



снимка: Илиян Ружин

Стела Джелепова
Стела Джелепова завършва специалност скандинавистика в Софийския университет, където получава и магистърската си степен по превод към английска филология. Превежда художествената литература от шведски, норвежки и английски език. Сред превежданите от нея автори са Дж. Р. Р. Толкин, Хенрик Ибсен, Пер Петершон, Ян Фридегорд, Юн Айвиде Линдквист, Матю Куик и др. През 2016 г. е отличена с наградата на „Васа Ганчева“ и на СПБ за ярки постижения.


Милена Попова
Милена Попова завършва българска филология в Софийския университет. Превеждала е романи, разкази, пиеси, както и текстове в областта на литературознанието, политологията, философията, изкуствознанието и др. През последните 20 години работи и като редактор на художествени и нехудожествени преводи. Сред преведените от нея произведения са „Каменните дневници“ от Каръл Шийлдс, „Лятно пътуване“ и „Дървото на нощта и други истории“ от Труман Капоти, „Мидълсекс“ от Джефри Юдженидис, „Мозъкът на Андрю“ от Е. Л. Доктороу, „Лято без мъже“ и „Пламтящият свят“ от Сири Хуствет, „Клубът на изчезналите видове“ от Джефри Мур. Член е на Съюза на преводачите в България. През 2017 г. получава специалната награда за превод „Кръстан Дянков“.
 

Лектори Есенно студио за литературен превод 2022:


Екатерина Петрова
Екатерина Петрова е преводач на художествена литература и автор на пътеписи, статии и есета. Завършила е магистърската програма по литературен превод в Университета в Айова, където получава стипендията Iowa Arts Fellowship и е част от редакционния екип на изданието за преводна литература Exchanges. В неин превод на английски са издадени романът на Богдан Русев „Ела при мен“ (2019, Dalkey Archive Press) и сборниците „Куфарът на брат ми“ и „Бащите не си отиват“ (2020, ICU Publishing). През 2021, за превода си в процес на работа на романа на Яна Букова „Пътуване по посока на сянката“, Екатерина получава PEN/Heim Translation Fund Grant.

снимка: Яна Лозева

Мария Василева
Мария П. Василева е поет и преводач от английски и руски. Нейни преводи на съвременна българска и руска литература са публикувани в 'Ploughshares', 'Modern Poetry in Translation' и в серията 'Russian Library' на Columbia University Press. Завършила е сравнително литературознание и докторантура по съвременна руска литература в Харвардския университет. Автор на стихосбирките „Портрети отблизо“ (ИК „Жанет 45“ ) и „Повторения“ („Издателство за поезия ДА“).   





Павлина Върбанова
Павлина Върбанова е завършила българска филология във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, където защитава и докторска степен по български език. От 1995 г. работи като редактор и коректор. Създава и поддържа първата българска платформа за езикова грамотност в интернет „Как се пише?“. Автор е на едноименния книжен справочник, както и на учебници и помагала по български език за прогимназиалния и средния курс. 




снимка: Светла Енчева

Теодора Цанкова
Теодора Цанкова е доктор по западноевропейска литература, главен асистент в Катедрата по испанистика и португалистика във ФКНФ към СУ. Заместник-председател на Съюза на преводачите в България и постоянен представител на СПБ в ЕСАЛП. Превежда художествена литература и хуманитаристика от испански език, като сред превежданите от нея автори са Хавиер Мариас, Х. Л. Борхес, Енрике Вила–Матас, Рикардо Гуиралдес, Хосе Игнасио Торебланка и Хавиер Гома. 
 


Ментори Балканско студио за литературен превод ViceVersa:


Ксения Банович
Ксения Банович се занимава с литературен превод от 2005 г. насам. Нейни преводи на над тридесет български писатели са публикувани в литературните списания „Поезия“, „Кворум“, „Тема“ и „Зарез“, електронни списания, антологии и в изданията на различни литературни фестивали. Съавтор на превода на „Естествен роман“ (с Татяна Дункова, Profil, 2005), „Физика на тъгата“ (Fraktura, 2018) и „Времеубежище“ на Георги Господинов, романа „Мисия Лондон“ и сборника с разкази „Митология на прехода“ на Алек Попов (Meandarmedia, 2010, 2013), на „Разруха“ на Владимир Зарев (Edicije Božićević, 2016) и на романа „Oстров Крах“ на Ина Вълчанова (Hena.com, 2018). През 2016 печели Литературната награда „Перото“ на Националния център за книгата в категория „Превод“ за превода на историческите романи на Вера Мутафчиева „Алкивиад Велики“ и „Случаят Джем“ (Sandorf, 2016) и за превода на романа „18% сиво“ на Захари Карабашлиев (Hena.com, 2016).

снимка: Горан Фузул

Никола Маджиров
Никола Маджиров е поет, есеист и преводач от Северна Македония. Роден е през 1973 г. в Струмица в семейството на бежанци от Балканските войни. Когато е на 18, разпадането на Югославия предизвиква промяна в чувството му за идентичност – като писател, преоткриващ себе си в страна, която се чувства нова, но все още е подхранвана от дълбоко вкоренени исторически традиции. Стиховете на Никола Маджаров са преведени на повече от 40 езика и получават редица македонски и международни награди, по тях е композирана музика. Превежда от хърватски, сръбски, босненски, български и английски. Сред превежданите от него автори са Yehuda Amichai, Louise Glück, Vasko Popa, Li-Young Lee, Slavenka Drakulić, Ana Ristović, Faruk Šehić и други. Първият преводач на Георги Господинов на македонски. От български е превеждал също и поезията на Силвия Чолева, Екатерина Йосифова, Мирела Иванова, Бойко Ламбовски, Николай Бойков.

снимка: Сивитела Раниери

Русана Христова-Бейлери
Д-р Русана Христова-Бейлери е доцент по албански език и литература в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Тя е учен, устен и писмен преводач, съавтор на Балкански фразеологичен речник (Тирана, 1999), автор на „Албанската литература като огледало на народната душевност“ (София, 2009) и на новопубликуваната монография за живота и творчеството на албанския писател Тома Кацори в България (София, 2022) с отворен достъп на албански език на сайта на Университетска библиотека СУ „Св. Климент Охридски“. Най-новият ѝ литературен превод е на романа на Стефан Чапалику „Всеки полудява по свой начин“ (София, Ерго, 2022). 




снимка: Елион Мисини

Русанка Ляпова
Русанка Ляпова вярва, че всичко истинско минава през сърцето, затова поделя любовта си към думите между преводите и преподаването. Работила е известно време като преподавател във Великотърновското военно училище, в Пловдивския и Софийския университет, а в момента е във Военна академия в София. Превела е над 40 книги от южнославянски езици - сръбски, хърватски, босненски, македонски, предимно от съвременни автори - главно проза и по-рядко поезия и драми. Отличена е от Съюза на преводачите в България с различни награди за превод. В неин превод на български са издадени книги на Данило Киш, Милорад Павич, Дубравка Угрешич, Миленко Йергович, Йовица Ачин, Радослав Петкович, Давид Албахари, Елена Ленголд, Михайло Пантич, Фарук Шехич, Татяна Громача, Анте Томич и други.
 

Лектори Балканско студио за литературен превод ViceVersa:


Амелия Личева
Амелия Личева е поетеса и литературен критик. Тя е професор по теория на литературата в Софийския университет „Св. Кл. Охридски”. Автор е на множество теоретични книги, както и на стихосбирките „Око, втренчено в ухо” (1992), „Втората Вавилонска библиотека” (1997), „Азбуки” (2002), „Моите Европи” (2007), „Трябва да се види“ (2013), „Зверски кротка“ (2017), „Потребност от рециклиране“ (2021). Нейни стихове са превеждани на английски, френски, немски, италиански, испански, полски, словашки, хърватски, унгарски, арабски. Главен редактор на „Литературен вестник”. Член е на българския ПЕН център. 

Биляна Курташева
Биляна Курташева e доктор по теория и история на литературата, главен асистент в Нов български университет. Завършила е българска филология в СУ „Св. Климент Охридски”. Авторка е на книгите „По ръба на сравнението. Яворов и Ролинг Стоунс и други не/възможни интертекстове” (2018, номинация за национална награда „Христо Г. Данов”) и „Антологии и канон: антологийни модели на българската литература” (2012, Национална награда „Южна пролет” за литературна история и критика). Била е съосновател и редактор на независимото списание за литература „Витамин Б” (1996-1999). Като изследовател е работила по свои проекти в CAS, София, и IWM, Виена. 


Дария Карапеткова
Дария Карапеткова е доцент в СУ „Св. Климент Охридски”, преподавател в специалност „Италианска филология”, преводач от италиански език и литературен критик. Преподава теория, практика и рецепция на превода, както и дисциплини, свързани с развитието и проблемите на съвременния италиански език. Ръководи италианския модул в магистърска програма „Преводач-редактор“. Интересите ѝ са в областта на теорията и практиката на превода. Автор е на монографиите „Ботуша в българската литературна мода“ и „За превода”. Членува в Съюза на преводачите и в Експертния съвет към Националния център за книгата. Носител е на ордена „Звезда на Италия“ за особени заслуги в развитието на двустранните отношения и популяризирането на културата на Италия по света.


Елена Алексиева
Елена Алексиева пише поезия и белетристика. Първият ѝ сборник с разкази „Читателска група 31” (2005) печели престижната награда „Хеликон” за съвременна българска фантастика. Нейни творби са публикувани в периодични издания и антологии на английски, френски, полски и испански. Романът ѝ „Кой“ е публикуван в Испания, последван от „Рицарят, дяволът и смъртта“ в Сърбия и „Нобеловият лауреат“ във Франция. Елена Алексиева е автор и на множество пиеси, поставяни в Народен театър „Иван Вазов“, Пловдивския театър „Н. О. Масалитинов“ и театър „София“. Романът „Свети вълк“ от 2018 г. и последният ѝ сборник с разкази „Прекъсването на самсара“ са носители на редица награди. Елена Алексиева живее в София, където работи като преводач и писател на свободна практика. 

снимка: Павел Червенков

Манол Пейков
Манол Пейков е собственик и управител на знаковото издателство „Жанет 45“. Превежда поезия и проза, носител е на награда „Пловдив“ за художествен превод, специалната награда на Съюза на преводачите в България (2015) и на националната награда „Христо Г. Данов“ (2016).








 

Лектори онлайн сесии:


Весела Еленкова
Весела Еленкова завършва английска филология в Софийския университет през 2000 г. и публична администрация в УНСС през 2017 г., понастоящем е асистент по методика на обучението по литература във ФСФ на СУ. Започва да превежда още като ученичка в Първа английска гимназия в София през 1993 г. От 2007 г. е член на Съюза на преводачите в България, а от 2022 г. – председател на секция „Художествена литература и хуманитаристика“. Превеждала е произведения от Джордж Оруел, Ивлин Уо, Джон Фаулс, Хенри Джеймс, Шарлот Бронте, Едгар Алан По, Уилям Сароян и Стивън Кинг, както и нехудожествена литература. 


Елвана Заими Туфа
Елвана Заими Туфа има докторска степен по литературознание с фокус върху теория и изследвания на превода. Учила е Език и литература в Университета в Тирана и е преподавала Албанска ренесансова литература, Творческо писане и Въведение в естетиката в Университета „Александър Мойсиу“ в Дурас. Тя е литературен преводач от английски и италиански. Нейни преводи включват автори като Хенри Милър, Вирджиния Улф, Ли-Йонг Лий, Харуки Мураками, Труман Капоти. В албанската литературна преса е публикувала и преводи на поети като Гъртруд Стайн, Йосиф Бродски, Силвия Плат, Ан Секстън. Организирала е литературни събития и четения в Албания. В момента е преводач на свободна практика и се фокусира върху американска и английска литература. 




Ивана Томич
Ивана Томич е класик и литературен преводач с над сто и двайсет издадени публикации, член на Асоциацията на литературните преводачи в Сърбия, фрийлансър, страстен пътешественик и читател.  Забележителното образование, богатият спектър от интереси, неизтощимите любопитство и увлечение по езиците я въвеждат в издателския свят, където като горда част от екипа си помага на най-значимите примери от световното писано слово да се преродят на сръбски и на английски език. 

снимка: Мая Гуглета Небе

Иглика Василева
Иглика Василева е литературен преводач от английски, известна с над 60 превода, сред които епохални заглавия на Джеймс Джойс, Съмърсет Моъм, Пол Остър, Уолт Уитман, Греъм Грийн, Ивлин Уо, Вирджиния Улф, Хенри Джеймс, Джон Банвил, Уилям Уортън и др. Носител на наградата на СБП за 1993, 1998 и 2006 г., награда на Министерство на културата за 1998 г., националната награда „Христо Г. Данов“ за 2003 и 2004 г., наградата на Столична община за ярки постижения в областта на културата за 2010 г. и награда „Кръстан Дянков“ за 2008, 2011 и 2015 г.


Мария Пипева
Мария Пипева е англицист, преподавател и изследовател в областта на преводознанието с фокус върху превода на детска литература, британската литература и култура. Преводач и редактор на произведения за деца (Майкъл Морпурго, Лорън Сейнт Джон и др.), на англоезична хуманитаристика и художествена проза. През 2015 г. е отличена с годишната награда на СПБ за ярки постижения в областта на теорията, историята и критиката на превода, за книгата „Своето в чуждото, чуждото в своето: българските преводи на английска детска литература” (УИ „Св. Климент Охридски”, 2014).

Нева Мичева
Нева Мичева е преводачка с магистърски степени по италианска филология и по журналистика. Сред авторите, които е превеждала, са Примо Леви, Дино Будзати, Мануел Пуиг, Итало Калвино, Антонио Табуки, Роберто Боланьо. Редица нейни театрални преводи са поставяни на българска сцена (Жорди Галсеран, Хуан Майорга и др.). 




Райна Кошка
Проф. д-р Райна Кошка е редовен професор по английска литература в катедрата по английски език и литература на Филологическия факултет “Блаже Конески” в университета “Св. Св. Кирил и Методий” в Скопие, Република Северна Македония. Тя води курсове по английска ренесансова драма, шекспирови изследвания, модерна и постмодерна великобританска драма и феминистка теория. Тя е съосновател на Македонската асоциация на писмените и устните преводачи, а преводът винаги е бил основна част от интересите ѝ. 


Яна Генова
Яна Генова е директор на фондация  „Следваща страница“ и основател на Къща за литература и превод - София с дългогодишен международен опит в програмиране и мениджмънт на културни проекти, културна политика и изследванията в областта на културата.



 

Есенно студио по литературен превод 2022 се осъществява по проекта Translation in Motion (1/2/21-31/8/23), съфинансиран по програма „Творческа Европа“ на Европейския съюз и се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура” по програма „Програма целево финансово подпомагане на проекти, финансирани от програма „Творческа Европа“.        

Акценти Събития Новини
08.12.2022 16:00
Между киното, литературата и театъра Представяне на книгата на Илиас Фрагакис “Marikes" ➠...
Вижте повече
06.12.2022 16:00
Фактите, войната и художественото писане. Йенджей Моравецки в разговор с Георги Тенев ➠ 6 декемв...
Вижте повече
24.11.2022 19:30
Поезия и свобода в Беларус Разговор и поетическо четене с Димитър Кенаров и Хана Комар ➠ 24 ноем...
Вижте повече
16.11.2022 18:30
"Литературни срещи“ представят Литературната 2022: по действителен случай ➡ 16 ноември, 18...
Вижте повече
13.11.2022 16:00
Войната в Украйна през погледа на една жена ➡ 13 ноември, неделя, 16:00 часа в Къща за литература...
Вижте повече
02.11.2022
Targeted call for interest International internships for literary managers from the Western Balka...
Вижте повече