Балканско студио за литературен превод ViceVersa
Работилници за литературен превод, лекции, практически модули, срещи с колеги, дискусии  

15 - 18 септември 2022 г. 
                     и 
29 септември - 2 октомври 2022 г.  

Краен срок за заявкa за участие: 27 май 2022 (петък)
 
Първото международно Балканско студио за литературен превод е насочено към литературни преводачи от България и Западните Балкани, които превеждат от български език на езиците на страните от Западните Балкани или обратно – от тези езици на български. 

Участието в балканското студио би било полезно и подходящо както за преводачи, които са в ранен етап на кариерното си развитие и имат интерес към превода, така и за професионалисти с натрупан опит и публикации.

Участниците ще имат възможност да работят в мултиезикова и мултикултурна среда, да се запознаят отблизо с новостите в съвременната българска литература и със свои колеги, да обменят професионална информация. Работилниците по превод включват практически занятия върху преводите на участниците с помощта на опитни ментори, консенсусен превод на откъси, „обратен“ превод и други.

Съпътстващата програма включва лекции, международни дискусии, срещи с писатели и редактори. Програмата на практическите занимания се води от опитни литературни преводачи от България и  Балканите.  

Балканско студио за литературен превод ViceVersa е част от Есенно студио за литературен превод 2022 на фондация „Следваща страница“ и Къща за Литература и превод.
 

Предварителна програма

15 септември – Пристигане на международните участници и съвместно откриване на Балканско студио по превод и Есенно студио по превод  
16, 17 и 18 септември – Работилници по превод, срещи с писатели, редактори и критици; литературни софийски разходки
19 септември – Отпътуване на международните участници
28 септември – 2 октомври – Следобедни и вечерни онлайн дискусии, лекции и презентации

Основен работен език – български
Допълнителни езици – сръбски, македонски, хърватски, черногорски, албански, английски

Допълнителна информация

Участието в Балканско студио за литературен превод е без такса за одобрените участници. Всички разходи по пътуване и пребиваване на международните участници за периода на Студиото се поемат от фондация „Следваща страница“.
 
Балканското студио адаптира опита и методологията на обучителните формати на фондация „Следваща страница“ Есенно студио за литературен превод и българо-немската работилница ViceVersa.
 

За да участвате в Балканско студио за литературен превод

 

• Запазете в календара си датите 15 - 18 септември 2022
• Възможно най-скоро ни изпратете потвърждение за интерес по имейл
• До 27 май изпратете по имейл:

1) Aвтобиография (на един от езиците на студиото);
2) Oткъс (от 5 до 10 стр.) от непубликуван ваш превод на литературен текст, придружен от оригинала. Моля, имайте предвид, че това ще бъдат и преводите, върху които ще работите по време на преводаческата работилница в Балканското студио. Съветваме ви да изпратите текст, върху който работите в момента или върху който все още ще работите през септември-октомври 2022 г.;
3) Няколко думи за вашата мотивацията да участвате.

За въпроси и изпращане на заявки за интерес – Вероника Петрова, координатор. Местата са ограничени!

Краен срок за кандидатстване:  27 май 2022 г. 
Резултати от селекцията: до 15 юни 2022 г.

Куратор на програмата на Балканско студио за литературен превод ViceVersa е д-р Надежда Радулова. 
 

Ментори Балканско студио за литературен превод ViceVersa

Ксения Банович
Ксения Банович се занимава с литературен превод от 2005 г. насам. Нейни преводи на над тридесет български писатели са публикувани в литературните списания „Поезия“, „Кворум“, „Тема“ и „Зарез“, електронни списания, антологии и в изданията на различни литературни фестивали. Съавтор на превода на „Естествен роман“ (с Татяна Дункова, Profil, 2005), „Физика на тъгата“ (Fraktura, 2018) и „Времеубежище“ на Георги Господинов, романа „Мисия Лондон“ и сборника с разкази „Митология на прехода“ на Алек Попов (Meandarmedia, 2010, 2013), на „Разруха“ на Владимир Зарев (Edicije Božićević, 2016) и на романа „Oстров Крах“ на Ина Вълчанова (Hena.com, 2018). През 2016 печели Литературната награда „Перото“ на Националния център за книгата в категория „Превод“ за превода на историческите романи на Вера Мутафчиева „Алкивиад Велики“ и „Случаят Джем“ (Sandorf, 2016) и за превода на романа „18% сиво“ на Захари Карабашлиев (Hena.com, 2016).

снимка: Горан Фузул

Никола Маджиров
Никола Маджиров е поет, есеист и преводач от Северна Македония. Роден е през 1973 г. в Струмица в семейството на бежанци от Балканските войни. Когато е на 18, разпадането на Югославия предизвиква промяна в чувството му за идентичност – като писател, преоткриващ себе си в страна, която се чувства нова, но все още е подхранвана от дълбоко вкоренени исторически традиции. Стиховете на Никола Маджаров са преведени на повече от 40 езика и получават редица македонски и международни награди, по тях е композирана музика. Превежда от хърватски, сръбски, босненски, български и английски. Сред превежданите от него автори са Yehuda Amichai, Louise Glück, Vasko Popa, Li-Young Lee, Slavenka Drakulić, Ana Ristović, Faruk Šehić и други. Първият преводач на Георги Господинов на македонски. От български е превеждал също и поезията на Силвия Чолева, Екатерина Йосифова, Мирела Иванова, Бойко Ламбовски, Николай Бойков.

снимка: Сивитела Раниери

Русана Христова-Бейлери
Д-р Русана Христова-Бейлери е доцент по албански език и литература в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Тя е учен, устен и писмен преводач, съавтор на Балкански фразеологичен речник (Тирана, 1999), автор на „Албанската литература като огледало на народната душевност“ (София, 2009) и на новопубликуваната монография за живота и творчеството на албанския писател Тома Кацори в България (София, 2022) с отворен достъп на албански език на сайта на Университетска библиотека СУ „Св. Климент Охридски“. Най-новият ѝ литературен превод е на романа на Стефан Чапалику „Всеки полудява по свой начин“ (София, Ерго, 2022). 




снимка: Елион Мисини

Русанка Ляпова
Русанка Ляпова вярва, че всичко истинско минава през сърцето, затова поделя любовта си към думите между преводите и преподаването. Работила е известно време като преподавател във Великотърновското военно училище, в Пловдивския и Софийския университет, а в момента е във Военна академия в София. Превела е над 40 книги от южнославянски езици - сръбски, хърватски, босненски, македонски, предимно от съвременни автори - главно проза и по-рядко поезия и драми. Отличена е от Съюза на преводачите в България с различни награди за превод. В неин превод на български са издадени книги на Данило Киш, Милорад Павич, Дубравка Угрешич, Миленко Йергович, Йовица Ачин, Радослав Петкович, Давид Албахари, Елена Ленголд, Михайло Пантич, Фарук Шехич, Татяна Громача, Анте Томич и други.


Балканско студио за литературен превод ViceVersa е част от проекта „Превод в действие“ / Translation in Motion, съфинансиран от програма „Творческа Европа“ на Европейския съюз.



Балканско студио за литературен превод ViceVersa се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура” по програма „Програма целево финансово подпомагане на проекти, финансирани от програма „Творческа Европа“.