Балканско студио за литературен превод ViceVersa
Работилници за литературен превод, лекции, практически модули, срещи с колеги, дискусии  

15 - 18 септември 2022 г. 
                     и 
29 септември - 2 октомври 2022 г.  

Краен срок за заявкa за участие: 27 май 2022 (петък)
 
Първото международно Балканско студио за литературен превод е насочено към литературни преводачи от България и Западните Балкани, които превеждат от български език на езиците на страните от Западните Балкани или обратно – от тези езици на български. 

Участието в балканското студио би било полезно и подходящо както за преводачи, които са в ранен етап на кариерното си развитие и имат интерес към превода, така и за професионалисти с натрупан опит и публикации.

Участниците ще имат възможност да работят в мултиезикова и мултикултурна среда, да се запознаят отблизо с новостите в съвременната българска литература и със свои колеги, да обменят професионална информация. Работилниците по превод включват практически занятия върху преводите на участниците с помощта на опитни ментори, консенсусен превод на откъси, „обратен“ превод и други.

Съпътстващата програма включва лекции, международни дискусии, срещи с писатели и редактори. Програмата на практическите занимания се води от опитни литературни преводачи от България и  Балканите.  

Балканско студио за литературен превод ViceVersa е част от Есенно студио за литературен превод 2022 на фондация „Следваща страница“ и Къща за Литература и превод.
 

Предварителна програма

15 септември – Пристигане на международните участници и съвместно откриване на Балканско студио по превод и Есенно студио по превод  
16, 17 и 18 септември – Работилници по превод, срещи с писатели, редактори и критици; литературни софийски разходки
19 септември – Отпътуване на международните участници
28 септември – 2 октомври – Следобедни и вечерни онлайн дискусии, лекции и презентации

Основен работен език – български
Допълнителни езици – сръбски, македонски, хърватски, черногорски, албански, английски

Допълнителна информация

Участието в Балканско студио за литературен превод е без такса за одобрените участници. Всички разходи по пътуване и пребиваване на международните участници за периода на Студиото се поемат от фондация „Следваща страница“.
 
Балканското студио адаптира опита и методологията на обучителните формати на фондация „Следваща страница“ Есенно студио за литературен превод и българо-немската работилница ViceVersa.
 

За да участвате в Балканско студио за литературен превод

 

• Запазете в календара си датите 15 - 18 септември 2022
• Възможно най-скоро ни изпратете потвърждение за интерес по имейл
• До 27 май изпратете по имейл:

1) Aвтобиография (на един от езиците на студиото);
2) Oткъс (от 5 до 10 стр.) от непубликуван ваш превод на литературен текст, придружен от оригинала. Моля, имайте предвид, че това ще бъдат и преводите, върху които ще работите по време на преводаческата работилница в Балканското студио. Съветваме ви да изпратите текст, върху който работите в момента или върху който все още ще работите през септември-октомври 2022 г.;
3) Няколко думи за вашата мотивацията да участвате.

За въпроси и изпращане на заявки за интерес – Вероника Петрова, координатор. Местата са ограничени!

Краен срок за кандидатстване:  27 май 2022 г. 
Резултати от селекцията: до 15 юни 2022 г.

Куратор на програмата на Балканско студио за литературен превод ViceVersa е д-р Надежда Радулова. 
 

Ментори Балканско студио за литературен превод ViceVersa

Ксения Банович
Ксения Банович се занимава с литературен превод от 2005 г. насам. Нейни преводи на над тридесет български писатели са публикувани в литературните списания „Поезия“, „Кворум“, „Тема“ и „Зарез“, електронни списания, антологии и в изданията на различни литературни фестивали. Съавтор на превода на „Естествен роман“ (с Татяна Дункова, Profil, 2005), „Физика на тъгата“ (Fraktura, 2018) и „Времеубежище“ на Георги Господинов, романа „Мисия Лондон“ и сборника с разкази „Митология на прехода“ на Алек Попов (Meandarmedia, 2010, 2013), на „Разруха“ на Владимир Зарев (Edicije Božićević, 2016) и на романа „Oстров Крах“ на Ина Вълчанова (Hena.com, 2018). През 2016 печели Литературната награда „Перото“ на Националния център за книгата в категория „Превод“ за превода на историческите романи на Вера Мутафчиева „Алкивиад Велики“ и „Случаят Джем“ (Sandorf, 2016) и за превода на романа „18% сиво“ на Захари Карабашлиев (Hena.com, 2016).

снимка: Горан Фузул

Никола Маджиров
Никола Маджиров е поет, есеист и преводач от Северна Македония. Роден е през 1973 г. в Струмица в семейството на бежанци от Балканските войни. Когато е на 18, разпадането на Югославия предизвиква промяна в чувството му за идентичност – като писател, преоткриващ себе си в страна, която се чувства нова, но все още е подхранвана от дълбоко вкоренени исторически традиции. Стиховете на Никола Маджаров са преведени на повече от 40 езика и получават редица македонски и международни награди, по тях е композирана музика. Превежда от хърватски, сръбски, босненски, български и английски. Сред превежданите от него автори са Yehuda Amichai, Louise Glück, Vasko Popa, Li-Young Lee, Slavenka Drakulić, Ana Ristović, Faruk Šehić и други. Първият преводач на Георги Господинов на македонски. От български е превеждал също и поезията на Силвия Чолева, Екатерина Йосифова, Мирела Иванова, Бойко Ламбовски, Николай Бойков.

снимка: Сивитела Раниери

Русана Христова-Бейлери
Д-р Русана Христова-Бейлери е доцент по албански език и литература в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Тя е учен, устен и писмен преводач, съавтор на Балкански фразеологичен речник (Тирана, 1999), автор на „Албанската литература като огледало на народната душевност“ (София, 2009) и на новопубликуваната монография за живота и творчеството на албанския писател Тома Кацори в България (София, 2022) с отворен достъп на албански език на сайта на Университетска библиотека СУ „Св. Климент Охридски“. Най-новият ѝ литературен превод е на романа на Стефан Чапалику „Всеки полудява по свой начин“ (София, Ерго, 2022). 




снимка: Елион Мисини

Русанка Ляпова
Русанка Ляпова вярва, че всичко истинско минава през сърцето, затова поделя любовта си към думите между преводите и преподаването. Работила е известно време като преподавател във Великотърновското военно училище, в Пловдивския и Софийския университет, а в момента е във Военна академия в София. Превела е над 40 книги от южнославянски езици - сръбски, хърватски, босненски, македонски, предимно от съвременни автори - главно проза и по-рядко поезия и драми. Отличена е от Съюза на преводачите в България с различни награди за превод. В неин превод на български са издадени книги на Данило Киш, Милорад Павич, Дубравка Угрешич, Миленко Йергович, Йовица Ачин, Радослав Петкович, Давид Албахари, Елена Ленголд, Михайло Пантич, Фарук Шехич, Татяна Громача, Анте Томич и други.
 

Лектори Балканско студио за литературен превод ViceVersa

Амелия Личева
Амелия Личева е поетеса и литературен критик. Тя е професор по теория на литературата в Софийския университет „Св. Кл. Охридски”. Автор е на множество теоретични книги, както и на стихосбирките „Око, втренчено в ухо” (1992), „Втората Вавилонска библиотека” (1997), „Азбуки” (2002), „Моите Европи” (2007), „Трябва да се види“ (2013), „Зверски кротка“ (2017), „Потребност от рециклиране“ (2021). Нейни стихове са превеждани на английски, френски, немски, италиански, испански, полски, словашки, хърватски, унгарски, арабски. Главен редактор на „Литературен вестник”. Член е на българския ПЕН център. 

Биляна Курташева
Биляна Курташева e доктор по теория и история на литературата, главен асистент в Нов български университет. Завършила е българска филология в СУ „Св. Климент Охридски”. Авторка е на книгите „По ръба на сравнението. Яворов и Ролинг Стоунс и други не/възможни интертекстове” (2018, номинация за национална награда „Христо Г. Данов”) и „Антологии и канон: антологийни модели на българската литература” (2012, Национална награда „Южна пролет” за литературна история и критика). Била е съосновател и редактор на независимото списание за литература „Витамин Б” (1996-1999). Като изследовател е работила по свои проекти в CAS, София, и IWM, Виена. 


Весела Еленкова
Весела Еленкова завършва английска филология в Софийския университет през 2000 г. и публична администрация в УНСС през 2017 г., понастоящем е асистент по методика на обучението по литература във ФСФ на СУ. Започва да превежда още като ученичка в Първа английска гимназия в София през 1993 г. От 2007 г. е член на Съюза на преводачите в България, а от 2022 г. – председател на секция „Художествена литература и хуманитаристика“. Превеждала е произведения от Джордж Оруел, Ивлин Уо, Джон Фаулс, Хенри Джеймс, Шарлот Бронте, Едгар Алан По, Уилям Сароян и Стивън Кинг, както и нехудожествена литература. 


Дария Карапеткова
Дария Карапеткова е доцент в СУ „Св. Климент Охридски”, преподавател в специалност „Италианска филология”, преводач от италиански език и литературен критик. Преподава теория, практика и рецепция на превода, както и дисциплини, свързани с развитието и проблемите на съвременния италиански език. Ръководи италианския модул в магистърска програма „Преводач-редактор“. Интересите ѝ са в областта на теорията и практиката на превода. Автор е на монографиите „Ботуша в българската литературна мода“ и „За превода”. Членува в Съюза на преводачите и в Експертния съвет към Националния център за книгата. Носител е на ордена „Звезда на Италия“ за особени заслуги в развитието на двустранните отношения и популяризирането на културата на Италия по света.

Елвана Заими Туфа
Елвана Заими Туфа има докторска степен по литературознание с фокус върху теория и изследвания на превода. Учила е Език и литература в Университета в Тирана и е преподавала Албанска ренесансова литература, Творческо писане и Въведение в естетиката в Университета „Александър Мойсиу“ в Дурас. Тя е литературен преводач от английски и италиански. Нейни преводи включват автори като Хенри Милър, Вирджиния Улф, Ли-Йонг Лий, Харуки Мураками, Труман Капоти. В албанската литературна преса е публикувала и преводи на поети като Гъртруд Стайн, Йосиф Бродски, Силвия Плат, Ан Секстън. Организирала е литературни събития и четения в Албания. В момента е преводач на свободна практика и се фокусира върху американска и английска литература. 




Елена Алексиева
Елена Алексиева пише поезия и белетристика. Първият ѝ сборник с разкази „Читателска група 31” (2005) печели престижната награда „Хеликон” за съвременна българска фантастика. Нейни творби са публикувани в периодични издания и антологии на английски, френски, полски и испански. Романът ѝ „Кой“ е публикуван в Испания, последван от „Рицарят, дяволът и смъртта“ в Сърбия и „Нобеловият лауреат“ във Франция. Елена Алексиева е автор и на множество пиеси, поставяни в Народен театър „Иван Вазов“, Пловдивския театър „Н. О. Масалитинов“ и театър „София“. Романът „Свети вълк“ от 2018 г. и последният ѝ сборник с разкази „Прекъсването на самсара“ са носители на редица награди. Елена Алексиева живее в София, където работи като преводач и писател на свободна практика. 

снимка: Павел Червенков

Ивана Томич
Ивана Томич е класик и литературен преводач с над сто и двайсет издадени публикации, член на Асоциацията на литературните преводачи в Сърбия, фрийлансър, страстен пътешественик и читател.  Забележителното образование, богатият спектър от интереси, неизтощимите любопитство и увлечение по езиците я въвеждат в издателския свят, където като горда част от екипа си помага на най-значимите примери от световното писано слово да се преродят на сръбски и на английски език. 

снимка: Мая Гуглета Небе

Иглика Василева
Иглика Василева е литературен преводач от английски, известна с над 60 превода, сред които епохални заглавия на Джеймс Джойс, Съмърсет Моъм, Пол Остър, Уолт Уитман, Греъм Грийн, Ивлин Уо, Вирджиния Улф, Хенри Джеймс, Джон Банвил, Уилям Уортън и др. Носител на наградата на СБП за 1993, 1998 и 2006 г., награда на Министерство на културата за 1998 г., националната награда „Христо Г. Данов“ за 2003 и 2004 г., наградата на Столична община за ярки постижения в областта на културата за 2010 г. и награда „Кръстан Дянков“ за 2008, 2011 и 2015 г.


Манол Пейков
Манол Пейков е собственик и управител на знаковото издателство „Жанет 45“. Превежда поезия и проза, носител е на награда „Пловдив“ за художествен превод, специалната награда на Съюза на преводачите в България (2015) и на националната награда „Христо Г. Данов“ (2016).










Мария Пипева
Мария Пипева е англицист, преподавател и изследовател в областта на преводознанието с фокус върху превода на детска литература, британската литература и култура. Преводач и редактор на произведения за деца (Майкъл Морпурго, Лорън Сейнт Джон и др.), на англоезична хуманитаристика и художествена проза. През 2015 г. е отличена с годишната награда на СПБ за ярки постижения в областта на теорията, историята и критиката на превода, за книгата „Своето в чуждото, чуждото в своето: българските преводи на английска детска литература” (УИ „Св. Климент Охридски”, 2014).


Нева Мичева
Нева Мичева е преводачка с магистърски степени по италианска филология и по журналистика. Сред авторите, които е превеждала, са Примо Леви, Дино Будзати, Мануел Пуиг, Итало Калвино, Антонио Табуки, Роберто Боланьо. Редица нейни театрални преводи са поставяни на българска сцена (Жорди Галсеран, Хуан Майорга и др.). 




Райна Кошка
Проф. д-р Райна Кошка е редовен професор по английска литература в катедрата по английски език и литература на Филологическия факултет “Блаже Конески” в университета “Св. Св. Кирил и Методий” в Скопие, Република Северна Македония. Тя води курсове по английска ренесансова драма, шекспирови изследвания, модерна и постмодерна великобританска драма и феминистка теория. Тя е съосновател на Македонската асоциация на писмените и устните преводачи, а преводът винаги е бил основна част от интересите ѝ. 


Яна Генова
Яна Генова е директор на фондация  „Следваща страница“ и основател на Къща за литература и превод - София с дългогодишен международен опит в програмиране и мениджмънт на културни проекти, културна политика и изследванията в областта на културата.





Балканско студио за литературен превод ViceVersa е част от проекта „Превод в действие“ / Translation in Motion, съфинансиран от програма „Творческа Европа“ на Европейския съюз.



Балканско студио за литературен превод ViceVersa се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура” по програма „Програма целево финансово подпомагане на проекти, финансирани от програма „Творческа Европа“.