Есенно студио за литературен превод 2022
Работилници за литературен превод, лекции, практически модули, срещи с колеги, дискусии  

23 - 25 септември 2022 г. 
                     и 
29 септември - 1 октомври 2022 г.  

Краен срок за заявка за участие: 10 юли 2022, 20:00 часа  

                                                                                                 „Полезно и вдъхновяващо!“ 
                                                                                                „Специален празник в преводаческия ми календар.“ 
                                                                                                    (споделено от участници в Студиото през 2021 г.) 

 
След 3 успешни години и 87 участници досега, Есенното студио за литературен превод ще се проведе и тази година през втората половина на септември. 

Студиото е насочено към преводачи на художествена литература на български език и е полезно и подходящо както за преводачи, които са  в ранен етап на кариерното си развитие, така и за професионалисти с натрупан опит и публикации.

Програмата включва разнообразни формати: задълбочени практически занимания с преводите на участниците, лекции и дискусии върху ключови проблеми на превода, индивидуални консултации, интересни разговори в кафе-паузите. По време на модерирани или свободни дискусии, участниците имат възможност да обсъдят похвати и подходи, да получат обратна връзка и ценни насоки от колеги и да обогатят уменията си и разбирането си за изкуството на превода.

Програмата засяга и основни кариерни аспекти на професията на литературния преводач като преводачески договори и права, субсидиране на преводи, успешни стратегии да се общува с издатели и да се промотират нови автори и др.

В рамките на Студиото преводачите обменят опит помежду си, разширяват кръга си от контакти и работят заедно с мотивирани колеги и изтъкнати специалисти в уютната творческа атмосфера на Къщата за литература и превод. 
 
В рамките на тазгодишното Есенно студио за литературен превод 2022 за първи път се провежда първото международно Балканско студио за литературен превод ViceVersa.
 

Още за програмата 

Програмата обхваща два последователни „дълги“ уикенда и е разпределена в два модула: 

Многоезикови „кошери“ по превод и редактиране  
Работилници за литературни преводачи от всякакви езици на български. Сесиите се ръководят от утвърдени преводачи и се фокусират върху преводите на участниците и върху различни, извличани от тях, проблеми. Основни акценти са техниките на саморедактиране и редактиране, контекстуализиране на преводен текст в българска среда, подходи при различни стилове и регистри. Участниците са разпределени в малки групи до 10-12 човека и имат възможност да работят с повече от един водещ на кошери.

Водещи кошери за 2022 г: Владимир Молев, Мария Змийчарова, Милена Попова, Стела Джелепова
 
Лекции, дискусионни панели, работилници  
Разнообразните формати засягат общи за всички литературни преводачи проблеми като редактиране, различни граматически и стилистически въпроси, употребата на бележки под линия, литературния превод в сфери като театралното и филмовото изкуство и др. Този модул включва и игрови общи занимания по творческо писане, консенсусен превод и „обратен“ превод.

Пълната програма на Студиотo ще бъде обявена през месец август. Програмите на предишните издания на Студиото са на разположение онлайн: за 2020 и за 2021 г.

Такса участие и стипендии 

Таксата е в размер на 220 лева и включва 6-дневно обучение, кафе-паузи и социални събития. Таксата участие покрива разходите на организаторите, свързани с водещите на заниманията, кафе-паузите и поддръжката на пространството.

Стипендиите за преводачи на български, работещи от езиците на Западните Балкани (албански, македонски, сръбски, босненски, черногорски, хърватски), покриват разходите за участие и се предоставят от проекта „Превод в действие“ / Translation in Motion.

Преводачите от немски на български език могат да кандидатстват за стипендията „Федя Филкова“, която осигурява пълната такса участие. Стипендиите се предоставят от фондация „Следваща страница“, благодарение на частно дарение и в памет на голямата преводачка, поетеса и редакторка Федя Филкова (1950-2020).

Кой може да участва и как да кандидатствам

За участие в Студиото могат да кандидатстват преводачи от всички езици на български език, които демонстрират задълбочен интерес към литературния превод. Наличието на поне един публикуван превод е предимство. 

За да се включите в Студиото:

• Запазете в календара си датите 23 - 25 септември и 30 септември - 1 октомври
• До 10 юли ни изпратете по имейл:

1) Aвтобиография;
2) Oткъс (от 5 до 10 стр.) от нередактиран и непубликуван ваш превод на прозаичен текст, който няма друг превод на български език, придружен от оригинала. Моля, имайте предвид, че това ще бъдат и преводите, върху които ще работите по време на „кошерите“ в Студиото. Съветваме ви да изпратите текст, върху който работите в момента или върху който все още ще работите през септември-октомври 2022 г.;
3) Няколко думи за мотивацията си да участвате в Студиото.

За въпроси и изпращане на заявки за интерес – Вероника Петрова, координатор. Местата са ограничени!

Краен срок за кандидатстване: 20:00 ч. на 10 юли 2022 г. 
Резултати от селекцията: до 30 юли 2022 г.
Заплащане на такса-участие: до 15 август 2022 г.

Куратор на програмата на Есенно студио за литературен превод 2022 е д-р Надежда Радулова. Програмата е разработена на база партньорство с Британски център за литературен превод - Университета на Източна Англия. 

Водещи кошери Есенно студио за литературен превод 2022:

Владимир Молев
Владимир Молев е литературен преводач от английски език. Възпитаник на специалност Книгоиздаване на Факултета по журналистика и масови комуникации и на магистърска програма Превод и редактиране на факултета по славянски филологии на Софийския университет. Сред превежданите от него автори са Казуо Ишигуро, Джонатан Франзен, Себастиан Бари, Ричард Фланаган. Носител на награда „Кръстан Дянков“ (2013) и на наградата за ярки постижения на Съюза на преводачите в България (2017).

Мария Змийчарова
Мария Змийчарова работи като преводач от 2004 г. Първоначално прави основно субтитри за кино и телевизия, а в последно време превежда поезия и проза от английски, шведски, датски и норвежки. Сред издаваните или поставяни на сцена нейни преводи са произведения на Уилям Шекспир, Тумас Транстрьомер, Карстен Йенсен, Мортен Стрьокснес, Питър Шафър, Юнас Хасен Кемири, Линда Бустрьом Кнаусгор.



снимка: Илиян Ружин

Стела Джелепова
Стела Джелепова завършва специалност скандинавистика в Софийския университет, където получава и магистърската си степен по превод към английска филология. Превежда художествената литература от шведски, норвежки и английски език. Сред превежданите от нея автори са Дж. Р. Р. Толкин, Хенрик Ибсен, Пер Петершон, Ян Фридегорд, Юн Айвиде Линдквист, Матю Куик и др. През 2016 г. е отличена с наградата на „Васа Ганчева“ и на СПБ за ярки постижения.


Милена Попова
Милена Попова завършва българска филология в Софийския университет. Превеждала е романи, разкази, пиеси, както и текстове в областта на литературознанието, политологията, философията, изкуствознанието и др. През последните 20 години работи и като редактор на художествени и нехудожествени преводи. Сред преведените от нея произведения са „Каменните дневници“ от Каръл Шийлдс, „Лятно пътуване“ и „Дървото на нощта и други истории“ от Труман Капоти, „Мидълсекс“ от Джефри Юдженидис, „Мозъкът на Андрю“ от Е. Л. Доктороу, „Лято без мъже“ и „Пламтящият свят“ от Сири Хуствет, „Клубът на изчезналите видове“ от Джефри Мур. Член е на Съюза на преводачите в България. През 2017 г. получава специалната награда за превод „Кръстан Дянков“.
 

Лектори Есенно студио за литературен превод 2022:

Анджела Родел
Анджела Родел е музикантка, актриса, но най-вече виднa преводачка на литература от български на английски език. През 2019 г. е удостоена с най-прeстижната награда за литературен превод на английски език „PEN Translates“ за „Портретът на моя двойник“ от Георги Марков. Сред българските автори на проза, които е превеждала, са Георги Господинов, Милен Русков, Владимир Зарев, Захари Карабашлиев, Георги Тенев, Ангел Игов и Алек Попов, както и поезията на Иван Христов, Петър Чухов, Камелия Спасова, Мария Калинова, Марица Колчева и др.

Весела Еленкова
Весела Еленкова завършва английска филология в Софийския университет през 2000 г. и публична администрация в УНСС през 2017 г., понастоящем е асистент по методика на обучението по литература във ФСФ на СУ. Започва да превежда още като ученичка в Първа английска гимназия в София през 1993 г. От 2007 г. е член на Съюза на преводачите в България, а от 2022 г. – председател на секция „Художествена литература и хуманитаристика“. Превеждала е произведения от Джордж Оруел, Ивлин Уо, Джон Фаулс, Хенри Джеймс, Шарлот Бронте, Едгар Алан По, Уилям Сароян и Стивън Кинг, както и нехудожествена литература. 


Екатерина Петрова
Екатерина Петрова е преводач на художествена литература и автор на пътеписи, статии и есета. Завършила е магистърската програма по литературен превод в Университета в Айова, където получава стипендията Iowa Arts Fellowship и е част от редакционния екип на изданието за преводна литература Exchanges. В неин превод на английски са издадени романът на Богдан Русев „Ела при мен“ (2019, Dalkey Archive Press) и сборниците „Куфарът на брат ми“ и „Бащите не си отиват“ (2020, ICU Publishing). През 2021, за превода си в процес на работа на романа на Яна Букова „Пътуване по посока на сянката“, Екатерина получава PEN/Heim Translation Fund Grant.

снимка: Яна Лозева

Елвана Заими Туфа
Елвана Заими Туфа има докторска степен по литературознание с фокус върху теория и изследвания на превода. Учила е Език и литература в Университета в Тирана и е преподавала Албанска ренесансова литература, Творческо писане и Въведение в естетиката в Университета „Александър Мойсиу“ в Дурас. Тя е литературен преводач от английски и италиански. Нейни преводи включват автори като Хенри Милър, Вирджиния Улф, Ли-Йонг Лий, Харуки Мураками, Труман Капоти. В албанската литературна преса е публикувала и преводи на поети като Гъртруд Стайн, Йосиф Бродски, Силвия Плат, Ан Секстън. Организирала е литературни събития и четения в Албания. В момента е преводач на свободна практика и се фокусира върху американска и английска литература. 





Ивана Томич
Ивана Томич е класик и литературен преводач с над сто и двайсет издадени публикации, член на Асоциацията на литературните преводачи в Сърбия, фрийлансър, страстен пътешественик и читател.  Забележителното образование, богатият спектър от интереси, неизтощимите любопитство и увлечение по езиците я въвеждат в издателския свят, където като горда част от екипа си помага на най-значимите примери от световното писано слово да се преродят на сръбски и на английски език. 

снимка: Мая Гуглета Небе

Иглика Василева
Иглика Василева е литературен преводач от английски, известна с над 60 превода, сред които епохални заглавия на Джеймс Джойс, Съмърсет Моъм, Пол Остър, Уолт Уитман, Греъм Грийн, Ивлин Уо, Вирджиния Улф, Хенри Джеймс, Джон Банвил, Уилям Уортън и др. Носител на наградата на СБП за 1993, 1998 и 2006 г., награда на Министерство на културата за 1998 г., националната награда „Христо Г. Данов“ за 2003 и 2004 г., наградата на Столична община за ярки постижения в областта на културата за 2010 г. и награда „Кръстан Дянков“ за 2008, 2011 и 2015 г.

Мария Василева
Мария П. Василева е поет и преводач от английски и руски. Нейни преводи на съвременна българска и руска литература са публикувани в 'Ploughshares', 'Modern Poetry in Translation' и в серията 'Russian Library' на Columbia University Press. Завършила е сравнително литературознание и докторантура по съвременна руска литература в Харвардския университет. Автор на стихосбирките „Портрети отблизо“ (ИК „Жанет 45“ ) и „Повторения“ („Издателство за поезия ДА“).   





Мария Пипева
Мария Пипева е англицист, преподавател и изследовател в областта на преводознанието с фокус върху превода на детска литература, британската литература и култура. Преводач и редактор на произведения за деца (Майкъл Морпурго, Лорън Сейнт Джон и др.), на англоезична хуманитаристика и художествена проза. През 2015 г. е отличена с годишната награда на СПБ за ярки постижения в областта на теорията, историята и критиката на превода, за книгата „Своето в чуждото, чуждото в своето: българските преводи на английска детска литература” (УИ „Св. Климент Охридски”, 2014).

Нева Мичева
Нева Мичева е преводачка с магистърски степени по италианска филология и по журналистика. Сред авторите, които е превеждала, са Примо Леви, Дино Будзати, Мануел Пуиг, Итало Калвино, Антонио Табуки, Роберто Боланьо. Редица нейни театрални преводи са поставяни на българска сцена (Жорди Галсеран, Хуан Майорга и др.). 




Павлина Върбанова
Павлина Върбанова е завършила българска филология във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, където защитава и докторска степен по български език. От 1995 г. работи като редактор и коректор. Създава и поддържа първата българска платформа за езикова грамотност в интернет „Как се пише?“. Автор е на едноименния книжен справочник, както и на учебници и помагала по български език за прогимназиалния и средния курс. 




снимка: Светла Енчева

Райна Кошка
Проф. д-р Райна Кошка е редовен професор по английска литература в катедрата по английски език и литература на Филологическия факултет “Блаже Конески” в университета “Св. Св. Кирил и Методий” в Скопие, Република Северна Македония. Тя води курсове по английска ренесансова драма, шекспирови изследвания, модерна и постмодерна великобританска драма и феминистка теория. Тя е съосновател на Македонската асоциация на писмените и устните преводачи, а преводът винаги е бил основна част от интересите ѝ. 


Теодора Цанкова
Теодора Цанкова е доктор по западноевропейска литература, главен асистент в Катедрата по испанистика и португалистика във ФКНФ към СУ. Заместник-председател на Съюза на преводачите в България и постоянен представител на СПБ в ЕСАЛП. Превежда художествена литература и хуманитаристика от испански език, като сред превежданите от нея автори са Хавиер Мариас, Х. Л. Борхес, Енрике Вила–Матас, Рикардо Гуиралдес, Хосе Игнасио Торебланка и Хавиер Гома. 


Яна Генова
Яна Генова е директор на фондация  „Следваща страница“ и основател на Къща за литература и превод - София с дългогодишен международен опит в програмиране и мениджмънт на културни проекти, културна политика и изследванията в областта на културата.


 

Снимки от Есенно студио за литературен превод 2022:
 

Есенното студио по литературен превод се осъществява по проекта Translation in Motion (1/2/21-31/8/23), съфинансиран по програма „Творческа Европа“ на Европейския съюз и се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура” по програма „Програма целево финансово подпомагане на проекти, финансирани от програма „Творческа Европа“.