В рамките на следващия преводачески четвъртък ще разговаряме с преводачката Златна Костова за езикови игри, исторически контекст, адаптация и хумор. Отправна точка на разговора е работата ѝ по българския превод на британския сериал „Ало, ало!“.
Гост: Златна Костова Mодератор: Надежда Московска
Публиката е поканена да се включва с въпроси, зададени под формата на коментар във Фейсбук стрийм-а на живо на 27 май, четвъртък, от 19:00 ч. във Фейсбук страницата на Къща за литература и превод.
Първото излъчване на „Ало, ало!“ в България започва през 2001 година. Оттогава до днес сериалът е показван многократно по различни канали, а репликите от българския дублаж продължават да живеят в ежедневната реч, повтаряни дори от хора, които навярно не са го гледали. Дългият живот на екрана, а и извън него, несъмнено се дължи на добър сценарий и актьорска игра. В българския контекст обаче той не би бил възможен без помощта на огромна и хитроумна преводаческа работа.
Как се превеждат шеги, свързани с ежедневния живот по време на едно от най-важните събития на XX век, преживяно и разказвано по различен начин във всяка европейска държава? Как се маркират чуждестранна реч, езикови недоразумения и идентичности в превод към български език? Какво трябва да се съобрази с оглед на последващия дублаж, така че рефрени като „Добрютро“ и „Това съм аз, Льоклер“ да функционират както в сериала, така и извън него?
Гледайте записа от събитието Добрютро! за преводаческите находки:
--
Събитието е част от програмата на Къща за литература и превод „Преводачески четвъртъци“, която се осъществява с подкрепата на Национален фонд „Култура”.
