Къща за литература и превод е една инициатива на Фондация „Следваща страница". Тя стартира през 2014 г. като продължение на проекта на фондацията TranslationLab, част от кандидатурата на София за Европейска столица на културата. След дълги години на различни опити и дискусии между културните организации в София относно необходимостта от литературна резиденция в града, в лицето на Столична община открихме ангажиран партньор и създадохме стратегия за разработването и устойчивото функциониране на Къщата за литература и превод.
Къщата работи за повишаване на литературната комуникация чрез преводи, като поставя специален акцент върху така наречените по-малко използвани или периферни езици. Къщата развива професионални програми за квалификация на българските литературни преводачи и предлага програми за чуждестранни резиденти, които работят в областта на книгата: преводачи на българска литература, писатели, редактори, литературни агенти и мениджъри. Къщата предлага и голямо разнообразие от публични дискусии, представяния на книги, ателиета за деца и младежи, читателски клубове.
Къщата е част от културната история на град София, както от преди Втората световна война, така и от социалистическия период. Построена е през 30-те години на 20 век и от 1936 до 1977 в нея е живял и работил известният български художник Ненко Балкански (1907-1977).
Музеят за история на София поддържа малка интерактивна експозиция за Ненко Балкански и културния контекст на неговото време, която е отворена за посещения за жителите и гостите на София по време на публичните събития в Къщата .
Придобита от държавата през 80-те години, къщата е оставена без грижи до 2014 г., когато местната администрация предприе основен ремонт, за да предотврати разпадането й. През май 2015 г. Столична община одобри проекта на Фондация „Следваща страница" да разработи стратегия за създаването на Къща за литература и превод в това пространство. Подготовката отне шест месеца и включваше различни дейности с местната общност (кампания за повишаване на осведомеността и оценка на потребностите) и професионалната общност от писатели и преводачи, изготвяне на пътна карта за нова форма на публично-частно сътрудничество с общината, инфраструктурни корекции, както и подготовка на редица ключови документи, свързани със стратегия, управление, финансиране и набиране на средства. Гражданите и културните институции в квартала станаха свидетели на превръщането на изоставената къща в малък културен център.
Официално Къща за литература и превод, като съвместна програма на фондация „Следваща страница" и Столична община, беше одобрена с Решение № 160 по т.7 от Заседание № 8/11.02.2016 на Столичен общински съвет.
През 2017 г. Къщата получава наградата на Столична община за ярки постижения в областта на културата с номинация от страна на Съюза на преводачите в България.
В началото на 2021 г., след над 70 събития - работилници, семинари, дискусионни панели и срещи с автори и преводачи, резидентска програма с 46 международни резиденти от 26 страни, 5 участия във Frankfurter Buchmesse, Къща за литература и превод отбеляза своята 5-годишнина.
Събития на Къща за литература и превод
Къщата за литература и превод поддържа богата целогодишна програма от събития от областта на литературата и превода, сред които дискусии, разговори, премиери на книги, срещи с наши резиденти.
Предстоящите събития от програмата, както и архив на миналите, можете да намерите тук.
Пространството на Къщата за литература и превод има възможност за домакинстване на публични събития от областта на литературата и превода на партньорски начала. За запитвания, моля, свържете се с Адриана Иванова на мейл aivanova[at]npage.org. С цел най-ефективна комуникация, молим да попълните този формуляр с подробности около предложението ви за събитие.
За Ненко Балкански
Ненко Димитров Балкански е роден на 20 септември 1907 г. в Казанлък. Учи при Чудомир в Казанлъшкото ученическо дружество „Рисувач“. Завършва Живопис в Художествената академия в София при проф. Никола Маринов и проф. Борис Митов през 1930. Специализира (1939-1940) във Франция, Италия, Германия. Работи като учител по рисуване в провинцията и в София. През 1937 е награден със Златен медал на изложението в Париж за пейзажа "През прозореца" (сега в Русенска ХГ) сметнат за изключително постижение в живописта. Вълнува се от живота на обикновените хора – те са неговите вдъхновители в изкуството, неговите любими модели. Участва в ОХИ и много международни експозиции (Венеция, Париж, Атина, Виена, Москва, Ленинград, Берлин, Букурещ, Прага, Индия, Турция и др.). През 1949 г. Ненко Балкански се жени за Лиляна Просеничкова, правнучка на баба Тонка и внучка на Никола Обретенов. Нейните родители са убити в първите дни след деветосептемврийския преврат. Лиляна става неговият вечен безплатен модел. Тя винаги е първият човек, на когото Ненко показва картините си и иска мнението й. От 1947 е преподавател, а от 1959 професор по живопис във ВИИИ "Николай Павлович" /НХА/ в София. Ненко Балкански се изявява и като художествен критик. Пише отзиви и рецензии за художествени изложби, за творчеството на български и чуждестранни живописци.
Най-известни негови творби: "Семейство" (1936, НХГ), "Семейството на работника" (1940, НХГ), "ІІІ класа" (1938, НХГ), "Жената с медальона" (1937, НХГ), "Георги Димитров в затвора - 1918" (1949, НХГ), "Портрет на композитора Д. П. Иванов" (1952, НХГ), "Портрет на Валеска" (1946, НХГ), "Момчето с мундхармониката" (1943, НХГ), "Дамски портрет" (1950). Негови творби се намират в Националната художествена галерия, ХГ Казанлък, Русе, както и в Германия, Чехия и др.
