News items:
September 2017: Прессъобщение: Първи каталог с арабски преводи на съвременни автори от България и Балканите
June 2017: Прессъобщение: Разкази на Георги Господинов и Миглена Николчина в превод на арабски
May 2017: Прессъобщение: Софийски форум за превода събира професионалисти от над 10 държави
May 2017: Press Release: Translation Collider Forum will gather professionals from over 10 countries
Resources:
Annual Report 2012
Annual Report 2011
Annual Report 2010
Annual Report 2006 - 2007



© 2001-2007
Next Page
Foundation
webmaster

Private area

Къщата

история и днес



Къщата е част от културната история на град София, както от преди Втората световна война, така и от социалистическия период. Построена е през 30-те години на 20 век и от 1936 до 1977 в нея е живял и работил известният български художник Ненко Балкански (1907-1977).

Придобита от държавата през 80-те години, къщата е оставена без грижи до 2014 г., когато местната администрация предприе основен ремонт, за да предотврати разпадането й. През май 2015 г. Столична община одобри проекта на Фондация „Следваща страница" да разработи стратегия за създаването на Къща за литература и превод в това пространство. Подготовката отне шест месеца и включваше различни дейности с местната общност (кампания за повишаване на осведомеността и оценка на потребностите) и професионалната общност от писатели и преводачи, изготвяне на пътна карта за нова форма на публично-частно сътрудничество с общината, инфраструктурни корекции, както и подготовка на редица ключови документи, свързани със стратегия, управление, финансиране и набиране на средства. Гражданите и културните институции в квартала станаха свидетели на превръщането на изоставената къща в малък културен център.

Официално Къща за литература и превод, като съвместна програма на фондация
„Следваща страница" и Столична община, беше одобрена с Решение № 160 по т.7 от Заседание 8/11.02.2016 на Столичен общински съвет.

Къщата се намира в източната част на София, в близост до най-големия градски парк, в тих жилищен квартал.
Виж контакти за повече информация.


За Ненко Балкански


Ненко Димитров Балкански е роден на 20 септември 1907 г. в Казанлък. Учи при Чудомир в Казанлъшкото ученическо дружество "Рисувач". Завършва Живопис в Художествената академия в София при проф. Никола Маринов и проф. Борис Митов през 1930. Специализира (1939-1940) във Франция, Италия, Германия. Работи като учител по рисуване в провинцията и в София. През 1937 е награден със Златен медал на изложението в Париж за пейзажа "През прозореца" (сега в Русенска ХГ) сметнат за изключително постижение в живописта. Вълнува се от живота на обикновените хора – те са неговите вдъхновители в изкуството, неговите любими модели. Участва в ОХИ и много международни експозиции (Венеция, Париж, Атина, Виена, Москва, Ленинград, Берлин, Букурещ, Прага, Индия, Турция и др.). През 1949 г. Ненко Балкански се жени за Лиляна Просеничкова, правнучка на баба Тонка и внучка на Никола Обретенов. Нейните родители са убити в първите дни след деветосептемврийския преврат. Лиляна става неговият вечен безплатен модел. Тя винаги е първият човек, на когото Ненко показва картините си и иска мнението й. От 1947 е преподавател, а от 1959 професор по живопис във ВИИИ "Николай Павлович" /НХА/ в София. Ненко Балкански се изявява и като художествен критик. Пише отзиви и рецензии за художествени изложби, за творчеството на български и чуждестранни живописци.

Най-известни негови творби: "Семейство" (1936, НХГ), "Семейството на работника" (1940, НХГ), "ІІІ класа" (1938, НХГ), "Жената с медальона" (1937, НХГ), "Георги Димитров в затвора - 1918" (1949, НХГ), "Портрет на композитора Д. П. Иванов" (1952, НХГ), "Портрет на Валеска" (1946, НХГ), "Момчето с мундхармониката" (1943, НХГ), "Дамски портрет" (1950). Негови творби се намират в Националната художествена галерия, ХГ Казанлък, Русе, както и в Германия, Чехия и др.

Additional information: